Отбелязваме Светлата седмица

Българската православна църква отбелязва Възкресение Христово. Св. Вмчк Георги Победоносец (Гергьовден). Св. Прав. Иов Многострадални.  Започва Светлата седмица!

Светлата седмица завършва с втората пасха в неделя. Нарича се Светла, защото Възкресението на Исус Христос донася просветление за всички. Тя се нарича още и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото Възкресение. Нарича се и Томина неделя, защото тогава се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които бил и апостол Тома.

Във всеки от дните на Светлата седмица се благославят светии. В Светли понеделник се благославят светите апостоли, в Светли вторник и сряда – св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък – св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък – св. ап. Петър, а в Светла събота – св. Йоан Кръстител. Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Това е така, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

Свети великомъченик Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305). Постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен на 23 април 306 г. Погребан е в палестинския гр. Лида (дн. Лод, Израел).

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник.

Над 200 000 българи днес празнуват имен ден, сред тях – Георги, Гергана, Габриел, Габриела, Гинка, Ганка, Ганчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.

На Гергьовден честваме Деня на храбростта и Българската армия. На този ден по традиция се освещават бойните знамена на Българската армия. За първи път 6 май се отбелязва като празник на Българската армия, утвърден за Ден на храбростта с указ 5 от 9 януари 1880 г. на княз Александър I.