Газа подкрепя “Хамас”? За жителите ѝ борбата с беднотията е по-важна от въоръжената съпротива

окато расте ескалацията на войната между Израел и “Хамас”, наблюдатели в региона и по света, както медии продължават да твърдят, че групировката има обществената подкрепа на жителите на Газа. Само че “Хамас” беше непопулярна там преди да атакува Израел. Проучвания през годините показват, че хората се интересуват повече от борбата с бедността, отколкото от въоръжената съпротива.

“Дневник” ще разкаже в следващите дни малко повече за палестинците в района и извън него като фактор на най-ожесточената конфронтация с Израел от десетилетия.

Кандидатът за президент на САЩ Рон ДеСантис заяви, че всички жители на Газа са “антисемити”. Други обвиняват жителите на Газа, че са “избрали Хамас”. Те участват в оформянето на дебата не само за това как се възприема войната, но и относно плановете за подпомагане на жителите на Газа в следващите месеци. Но каквито и да е усилия за възстановяване на ивицата или разпределяне на помощи трябва да вземат предвид и страховете населението на Газа от войнстващите членове на “Хамас, коментира Нейтън Френч, професор по религия в Университета на Маями в САЩ.

Той разказва, че в негово изследване на джихадския салафизъм и ислямизма е открил , че войнствените движения провокират военни интервенции, за да се възползват от хаоса, който настъпва. Нещо повече – такива групировки често твърдят, че управляват в името на “легитимните” интереси на онези, над които доминират, дори когато населението отхвърля тяхното управление, описва Френч за платформата The Conversation.

Ето какво още се казва в публикацията:

Няколко коментатори отбелязаха, че “Хамас” вероятно се надява не само да предизвика непропорционален по сила и мащаб отговор от страна на Израел, но и да използва последиците от съпроводената с насилие интервенция, за да развива продължителната зависимост на Газа от групировката и да отклони вниманието от провалите на собствената ѝ вътрешна политика.

Политиците и Газа

И двете страни в конфликта се опитват да оправдаят действията си, като често подкрепят политическите си цели като използват собственото си възприятие за общественото мнение в Газа.

• Исмаил Хания, ръководител на политическото бюро на “Хамас” и обявен от САЩ за терорист през 2018 г., твърди, че действията на ислямистката групировка представляват жителите на Газа и “цялата арабска мюсюлманска общност”. За Хания използването на насилие от страна на “Хамас” се прави от името на палестинците, които са били нападнати в комплекса на джамията Ал-Акса в Ерусалим през септември 2023 г. или са пострадали от израелските сили за сигурност и от заселниците на Западния бряг.
• Израелският президент Ицхак Херцог междувременно заяви, че всички жители на Газа носят колективна отговорност за “Хамас”. В резултат на това, заключи той, Израел ще действа, за да защити собствения си интерес срещу Газа и нейния народ.
• Администрацията на президента Джо Байдън, внимаваща да не осъди директно израелските бомбардировки, потърси по-широк подход към ескалацията. В интервю и в социалните медии президентът на Байдън отбеляза, че “по-голямата част от палестинците нямат нищо общо с ужасяващите атаки на “Хамас” и [вместо това] страдат в резултат на тях”. Такива страдания, отбеляза Байдън, изискват евентуалното вдигане на “пълната обсада”, въведена от Израел срещу Газа.

Политиците използват своите предположения за жителите на Газа, за да подкрепят своите политики. Но прегледът на това как се развиваше общественото мнение в Газа с времето разкрива продължаващото чувство на безнадеждност да се живее под израелската блокада.

В Газа има смесено отношение към “Хамас”

Проучване от юни 2023 г., проведено от Халил Шикаки, професор по политология и директор на Палестинския център за политика и проучвания, показва, че:

• 79% от жителите на Газа подкрепят въоръжената съпротива срещу израелската окупация на палестинска територия.
• само 57% от жителите на Газа имат “донякъде положително” мнение за “Хамас”, показва проучване от юли тази година на Вашингтонския институт.

Задълбаването в тези анкети разкрива една по-нюансирана история. Само си помислете:

• 25% от жените в Газа са били изложени към 2018 г. на риск от смърт при раждане
• 53% от жителите на Газа са живели по това време в бедност, а основните здравни услуги са били на ръба да рухнат.
• почти 50% се надяват да напуснат Газа завинаги, като същата година Шикаки регистрира нарастващ брой жители на Газа, недоволни от управлението на “Хамас”.

В анкетата на Вашингтонския институт от юни 2023 г.:

• 64% от жителите на Газа поискаха подобрено здравеопазване, заетост, образование и някакво усещане за нормалност вместо “съпротивата”, за която призовава “Хамас”
• над 92% от жителите на Газа изразиха откровен гняв от условията си на живот.”
• над 73% смятат, че правителството на “Хамас” е корумпирано.

И все пак жителите на Газа не виждат много надежда за изборна промяна. Тъй като не е имало избори от 2006 г., мнозинството от жителите на Газа днес не са били тогава на възраст да гласуват.

Подкрепата на въоръжената съпротива не винаги е била налице. Когато Хамас открито се бореше с палестинската власт ( тя управлява Западния бряг и постави под съмнение легитимността на победата на “Хамас”) и завзе контрола над ивицата Газа през 2007 г., над 73% от палестинците се противопоставиха на това завземане и продължаването на какъвто е въоръжен конфликт.

По това време по-малко от една трета от жителите на Газа подкрепяха всякакви военни действия срещу Израел. Над 80% осъдиха отвличанията, палежите и безразборното насилие.

Как се променяше отношението на хората в Газа

През 2017 г. Сара Рой, изучаваща палестинската икономика и ислямизма, изследва толерантността на Газа към “Хамас”, отбелязвайки, че “новото е чувството на отчаяние, което може да се усети в границите, които хората сега са готови да прекрачат – граници, които някога са били ненарушими .”

Рой твърди, че жителите на Газа – особено онези 75% от групата под 30-годишна възраст – изпитват много различни чувства към идеологията на “Хамас” или претенциите за ислямска легитимност. “Хамас”, отбелязаха те, плащаше заплати, когато малцина други можеха. Рискът да бъдат атакувани от израелски войници беше пресметнат и поносим риск да работиш за групировката, стига това да означава заплата.

През 2019 г. 27% от жителите на Газа обвиняват “Хамас” за условията на живот. В същата анкета 55% подкрепят какъвто и да е мирен план, който включва палестинска държава със столица Източен Йерусалим и изтегляне на Израел от всички окупирани територии.

До 2023 г., когато жителите на Газа, анкетирани от Шикаки, изразяват подкрепата си за въоръжена съпротива, те го правят с убеждението, че само такава съпротива – а не изборната политика – ще осигури облекчение от израелската блокада и обсада. В същото време обаче анкетираните признават, че са изтощени от корупцията на “Хамас” и продължаващата безработица и бедност в Газа.

Отчаянието на палестинците и целите на “Хамас”

Всеки шанс за просто връщане към нормалното изглежда загубен за много жители на Газа, докато “Хамас” твърди, че действа като тяхна “легитимна съпротива”.

Тъй като мирните преговори в Газа са в застой от 2001 г. насам, изборите са отложени безсрочно, придвижването от Газа е невъзможно и сега ескалира хуманитарна криза, цяло едно поколение жители на Газа остава с малко възможности.

“Навсякъде има смърт”, каза 33-годишният Омар Ел Ката, фотограф, базиран в Газа, “и спомените биват заличавани”.

Въпреки че проучванията от 2023 г. показват, че мнозинството от жителите на Газа се противопоставят на нарушаването на примирието с Израел, “Хамас” продължи напред с атаките си през октомври против волята на народа. Чувството на отчаяние, изпитвано от Ел Катаа и милиони други жители на Газа, рискува да бъде употребено от “Хамас”.

Както Халдун Баргути, базиран в Рамала палестински изследовател, отбелязва, продължаващата бомбардировка от Израел е смекчила разочарованието в Газа от Хамас – поне в краткосрочен план. Такива атаки “превърнаха обвиняването на Хамас (за атаките в Израел) в повече гняв към Израел.”

Как това ще се превърне в подкрепа за алтернативи на Хамас през следващите месеци, предстои да видим. Много ще зависи от това как международните заинтересовани страни ще спечелят отново доверието на жителите на Газа, като същевременно им помагат да намерят смислени алтернативи.

Източник: в. Дневник